Есенно
720
0
0
Лятото се дави и се моли за спасение.
Над трупа му тихо ще заплаче Есента.
За душата му сред нощ ще се моли до забвение,
а накрая сълзите й ще се претопят в слана.
Огънят им ще опари бедните дървета,
черни облаци във траур и небето ще покрият.
Бурно ще се разбунтуват в този миг всичките морета,
уморени от тъгата, птиците ще си отидат.
Ала още, безутешна, все ще плаче Есента,
докато не се удави в собствените си сълзи
и не легне на Зимата пред белоснежната ръка...
Лятото се дави, няма кой да го спаси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
