Есенно
722
0
0
Лятото се дави и се моли за спасение.
Над трупа му тихо ще заплаче Есента.
За душата му сред нощ ще се моли до забвение,
а накрая сълзите й ще се претопят в слана.
Огънят им ще опари бедните дървета,
черни облаци във траур и небето ще покрият.
Бурно ще се разбунтуват в този миг всичките морета,
уморени от тъгата, птиците ще си отидат.
Ала още, безутешна, все ще плаче Есента,
докато не се удави в собствените си сълзи
и не легне на Зимата пред белоснежната ръка...
Лятото се дави, няма кой да го спаси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
