Есенно

12 нояб. 2019 г., 22:26

Поэзия » Другая

591 1 2

Развява пъстра циганска пола

отново Есента. И ме прегръща.

Усмивката ѝ – гузна. Заваля

в прозореца на старата ни къща.

Изплуваха чадърите внезапно –

самотни и забързани на фона

на някакъв етюд. Сънува лято

един врабец сред есенните клони.

В каскета на болнавия клошар

стотинката сълзи, мълчи виновно.

Улулът тананика шлагер стар –

фалшиво, тенекиено, дъждовно.

Танцуват в бални рокли хризантеми

със вятъра, листенцата си губят.

Красиви Пепеляшки! – нямат време.

След месец снеговете ще ги любят.

А мен ме кани в нежния си валс

Шопен. Такава чест не се отказва.

Опива ме лиричният бокал

на звуците. И нещо ми разказва...

Довереница (Дочка Василева)

2020-02-19T00:18:22+02:00

Чух шлагера на стария улук-
красиво тъжен, дрезгав, приглушен.
Уютно се почувствах тук
аплодисменти приеми от мен...
anabel7 (Албена Димитрова)

2020-02-18T23:47:43+02:00

Насладих се на тази великолепна образност, Алинче! Благодаря за удоволствието!