Есенно
Развява пъстра циганска пола
отново Есента. И ме прегръща.
Усмивката ѝ – гузна. Заваля
в прозореца на старата ни къща.
Изплуваха чадърите внезапно –
самотни и забързани на фона
на някакъв етюд. Сънува лято
един врабец сред есенните клони.
В каскета на болнавия клошар
стотинката сълзи, мълчи виновно.
Улулът тананика шлагер стар –
фалшиво, тенекиено, дъждовно.
Танцуват в бални рокли хризантеми
със вятъра, листенцата си губят.
Красиви Пепеляшки! – нямат време.
След месец снеговете ще ги любят.
А мен ме кани в нежния си валс
Шопен. Такава чест не се отказва.
Опива ме лиричният бокал
на звуците. И нещо ми разказва...
© Алина Стоянова All rights reserved.
