Есенно
Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво
на този жълт пейзаж, до алено.
С клони, като самодивско хоро,
огньове в короната запалило...
От топлината оживява ми сърцето,
лудува с такта на мелодична песен.
Ще слязат във очите дъждовете,
щом вятърът засвири - есенно.
В светлината на октомри се завръщам
по жадна от пропукана земя.
Попива в мене и цяла ме поглъща -
тази величествена красота.
Увисна вечерта - въздушна детелина
върху клона гол на залеза запален.
И аз живея и се радвам че ме има,
на есента във пламъците алени!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
