M1234567891 (Миночка Митева)
430 13077
3 окт. 2024 г., 19:01

Есенно 

  Поэзия
220 5 19

Увисна вечерта - въздушна детелина,

върху клона гол на залеза запален.

Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,

в гаванките горещи на мойте длани.

 

Октомври е - смарагдово дърво

на този жълт пейзаж, до алено.

С клони, като самодивско хоро,

огньове в короната запалило...

 

От топлината оживява ми сърцето,

лудува с такта на мелодична песен.

Ще слязат във очите дъждовете,

щом вятърът засвири - есенно.

 

В светлината на октомри се завръщам

по жадна от пропукана земя.

Попива в мене и цяла ме поглъща -

тази величествена красота.

 

Увисна вечерта - въздушна детелина

върху клона гол на залеза запален.

И аз живея и се радвам че ме има,

на есента във пламъците алени!

 

© Миночка Митева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??