Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво
на този жълт пейзаж, до алено.
С клони, като самодивско хоро,
огньове в короната запалило...
От топлината оживява ми сърцето,
лудува с такта на мелодична песен.
Ще слязат във очите дъждовете,
щом вятърът засвири - есенно. ...