3.10.2024 г., 19:01 ч.

Есенно 

  Поезия
217 5 19

Увисна вечерта - въздушна детелина,

върху клона гол на залеза запален.

Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,

в гаванките горещи на мойте длани.

 

Октомври е - смарагдово дърво

на този жълт пейзаж, до алено.

С клони, като самодивско хоро,

огньове в короната запалило...

 

От топлината оживява ми сърцето,

лудува с такта на мелодична песен.

Ще слязат във очите дъждовете,

щом вятърът засвири - есенно.

 

В светлината на октомри се завръщам

по жадна от пропукана земя.

Попива в мене и цяла ме поглъща -

тази величествена красота.

 

Увисна вечерта - въздушна детелина

върху клона гол на залеза запален.

И аз живея и се радвам че ме има,

на есента във пламъците алени!

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??