7 сент. 2004 г., 10:52

Есенно

Поэзия

1.3K 0 1





	Стоманата на вятъра е сивощърба -тревите помирява със земята, ала кълвач-ковач не бърза спокойно клепе му косата. Сеното благосклонно ще нахрани на кравите отпуснатото виме… Комар преминал ще остане върху езика жабешки да стине… Самотен ястреб със перото си –стрела, ще има своята мишена в синьо, ще счупи с мощните крила на слънцето кръвясалата диня. Щурците ще извикат лятото обратно така неистово, треперейки в росата, а то отишло си е безвъзвратно, със стъпки тихи във мъглата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0