7.09.2004 г., 10:52

Есенно

Поезия

1.3K 0 1





	Стоманата на вятъра е сивощърба -тревите помирява със земята, ала кълвач-ковач не бърза спокойно клепе му косата. Сеното благосклонно ще нахрани на кравите отпуснатото виме… Комар преминал ще остане върху езика жабешки да стине… Самотен ястреб със перото си –стрела, ще има своята мишена в синьо, ще счупи с мощните крила на слънцето кръвясалата диня. Щурците ще извикат лятото обратно така неистово, треперейки в росата, а то отишло си е безвъзвратно, със стъпки тихи във мъглата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

РумиРайк (Руми)

Интересно е,добро е,има чудесни попадения.

2004-09-11T01:21:04+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9