7 sept 2004, 10:52

Есенно

Poesía

1.3K 0 1





	Стоманата на вятъра е сивощърба -тревите помирява със земята, ала кълвач-ковач не бърза спокойно клепе му косата. Сеното благосклонно ще нахрани на кравите отпуснатото виме… Комар преминал ще остане върху езика жабешки да стине… Самотен ястреб със перото си –стрела, ще има своята мишена в синьо, ще счупи с мощните крила на слънцето кръвясалата диня. Щурците ще извикат лятото обратно така неистово, треперейки в росата, а то отишло си е безвъзвратно, със стъпки тихи във мъглата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

РумиРайк (Руми)

Интересно е,добро е,има чудесни попадения.

2004-09-11T01:21:04+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0