7 sept 2004, 10:52

Есенно

  Poesía
1.3K 0 1
 
 
 

Стоманата на вятъра е сивощърба
-тревите помирява със земята,
ала кълвач-ковач не бърза
спокойно клепе му косата.
Сеното благосклонно ще нахрани
на кравите отпуснатото виме…
Комар преминал ще остане
върху езика жабешки да стине…
Самотен ястреб със перото си –стрела,
ще има своята мишена в синьо,
ще счупи с мощните крила
на слънцето кръвясалата диня.
Щурците ще извикат лятото обратно
така неистово, треперейки в росата,
а то отишло си е безвъзвратно,
със стъпки тихи във мъглата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...