Sep 7, 2004, 10:52 AM

Есенно

Poetry

1.3K 0 1





	Стоманата на вятъра е сивощърба -тревите помирява със земята, ала кълвач-ковач не бърза спокойно клепе му косата. Сеното благосклонно ще нахрани на кравите отпуснатото виме… Комар преминал ще остане върху езика жабешки да стине… Самотен ястреб със перото си –стрела, ще има своята мишена в синьо, ще счупи с мощните крила на слънцето кръвясалата диня. Щурците ще извикат лятото обратно така неистово, треперейки в росата, а то отишло си е безвъзвратно, със стъпки тихи във мъглата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

РумиРайк (Руми)

Интересно е,добро е,има чудесни попадения.

2004-09-11T01:21:04+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0