Sep 7, 2004, 10:52 AM

Есенно

  Poetry
1.3K 0 1
 
 
 

Стоманата на вятъра е сивощърба
-тревите помирява със земята,
ала кълвач-ковач не бърза
спокойно клепе му косата.
Сеното благосклонно ще нахрани
на кравите отпуснатото виме…
Комар преминал ще остане
върху езика жабешки да стине…
Самотен ястреб със перото си –стрела,
ще има своята мишена в синьо,
ще счупи с мощните крила
на слънцето кръвясалата диня.
Щурците ще извикат лятото обратно
така неистово, треперейки в росата,
а то отишло си е безвъзвратно,
със стъпки тихи във мъглата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...