Sep 7, 2004, 10:52 AM

Есенно

Poetry

1.3K 0 1





	Стоманата на вятъра е сивощърба -тревите помирява със земята, ала кълвач-ковач не бърза спокойно клепе му косата. Сеното благосклонно ще нахрани на кравите отпуснатото виме… Комар преминал ще остане върху езика жабешки да стине… Самотен ястреб със перото си –стрела, ще има своята мишена в синьо, ще счупи с мощните крила на слънцето кръвясалата диня. Щурците ще извикат лятото обратно така неистово, треперейки в росата, а то отишло си е безвъзвратно, със стъпки тихи във мъглата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

РумиРайк (Руми)

Интересно е,добро е,има чудесни попадения.

2004-09-11T01:21:04+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9