14 нояб. 2009 г., 12:33

Есенно

585 0 3

 

 

ЕСЕННО

 

 

Като мътен порой ще премина света.

Ще шумя със тъгата на есенен вятър,

ще събирам ранените жълти листа

като малки надежди от истинско злато.

 

Ще мине почтен и забързан човек,

ще погледа учудено този театър,

ще види безумно и клето дете –

ще го лъхне тъгата на есенен вятър.

 

Ще мине, ще види, но няма да спре –

мътен порой ще го мъкне нататък.

Тихо есенен вятър на жълти криле –

ще шуми натъжен и замислен в листата.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...