ЕСЕННО
Като мътен порой ще премина света.
Ще шумя със тъгата на есенен вятър,
ще събирам ранените жълти листа
като малки надежди от истинско злато.
Ще мине почтен и забързан човек,
ще погледа учудено този театър,
ще види безумно и клето дете –
ще го лъхне тъгата на есенен вятър.
Ще мине, ще види, но няма да спре –
мътен порой ще го мъкне нататък.
Тихо есенен вятър на жълти криле –
ще шуми натъжен и замислен в листата.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
