Есенно чувствителни

10 июл. 2009 г., 01:11

Поэзия » Пейзажная

605 0 2

пак вървя по тротоара

есен е

безпътни минувачи

в свойто ежедневие

унесени

застиват там

между дърветата

заставам сам

насред пейзажа

с хиляди смутени мисли

търсейки отчаяно

спасение

за душата ми разбита

раздробена

преливат в нея чувства

шеметно

обречени без цел

да търсят път

посока

песенно крещят за теб

хиляди усмивки

и погледи

недоизречени

заставам сам

на границата на реалност

и илюзия

където властва само

шепотът на вятъра

където думите звучат

безцелно

есенно чувствителни