10 июл. 2009 г., 01:11

Есенно чувствителни

978 0 2

пак вървя по тротоара

есен е

безпътни минувачи

в свойто ежедневие

унесени

застиват там

между дърветата

 

заставам сам

насред пейзажа

с хиляди смутени мисли

търсейки отчаяно

спасение

за душата ми разбита

раздробена

преливат в нея чувства

шеметно

обречени без цел

да търсят път

посока

песенно крещят за теб

хиляди усмивки

и погледи

недоизречени

 

заставам сам

на границата на реалност

и илюзия

където властва само

шепотът на вятъра

където думите звучат

безцелно

есенно чувствителни

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паулина Зарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...