Есенно чувствителни
972
0
2
пак вървя по тротоара
есен е
безпътни минувачи
в свойто ежедневие
унесени
застиват там
между дърветата
заставам сам
насред пейзажа
с хиляди смутени мисли
търсейки отчаяно
спасение
за душата ми разбита
раздробена
преливат в нея чувства
шеметно
обречени без цел
да търсят път
посока
песенно крещят за теб
хиляди усмивки
и погледи
недоизречени
заставам сам
на границата на реалност
и илюзия
където властва само
шепотът на вятъра
където думите звучат
безцелно
есенно чувствителни
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паулина Зарева Всички права запазени
