Jul 10, 2009, 1:11 AM

Есенно чувствителни

970 0 2

пак вървя по тротоара

есен е

безпътни минувачи

в свойто ежедневие

унесени

застиват там

между дърветата

 

заставам сам

насред пейзажа

с хиляди смутени мисли

търсейки отчаяно

спасение

за душата ми разбита

раздробена

преливат в нея чувства

шеметно

обречени без цел

да търсят път

посока

песенно крещят за теб

хиляди усмивки

и погледи

недоизречени

 

заставам сам

на границата на реалност

и илюзия

където властва само

шепотът на вятъра

където думите звучат

безцелно

есенно чувствителни

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паулина Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...