Есенно елегично...
Есенно елегично...
Есен е!... Желанията укротени...
Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци, от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в очите гложди...
Есен- лятото, което си отива...
Топлината- дето си изнизва...
Вятър, който клоните изивива...
Птицата, която нейде писва...
... Есен!... Не желана, не повикана-
свила се зад всяко и дърво, и храст,
и вече любовта, (дори!), е просто никаква,
когато е по навик, претръпнала, без страст!...
Коста Качев,
10.10.2914.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
