10 окт. 2014 г., 07:55

Есенно елегично...

553 0 2

Есенно елегично...

 

Есен е!... Желанията укротени...

Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди

летят на облаци, от сладост упоени...

Есен!... Равносметката в очите гложди...

 

Есен- лятото, което си отива...

Топлината-  дето си изнизва...

Вятър, който клоните изивива...

Птицата, която нейде писва...

 

... Есен!... Не желана, не повикана-

свила се зад всяко и дърво, и храст,

и вече любовта, (дори!), е просто никаква,

когато е по навик, претръпнала, без страст!...

 

Коста Качев,

10.10.2914.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава метафора!
  • Едно листенце свито се гугуши,
    до пролет все така ще зеленее,
    ще се разпери след пустинна суша
    и ще се припича... слънчице...
    ...и вятър ще повее...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...