jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

10.10.2014 г., 7:55

Есенно елегично...

Поезия » Пейзажна

554 0 2

Есенно елегично...

Есен е!... Желанията укротени...

Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди

летят на облаци, от сладост упоени...

Есен!... Равносметката в очите гложди...

Есен- лятото, което си отива...

Топлината- дето си изнизва...

Вятър, който клоните изивива...

Птицата, която нейде писва...

... Есен!... Не желана, не повикана-

свила се зад всяко и дърво, и храст,

и вече любовта, (дори!), е просто никаква,

когато е по навик, претръпнала, без страст!...

Коста Качев,

10.10.2914.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765 (Ани Монева)

Хубава метафора!

2014-10-11T08:13:49+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Едно листенце свито се гугуши,
до пролет все така ще зеленее,
ще се разпери след пустинна суша
и ще се припича... слънчице...
...и вятър ще повее...

2014-10-10T08:10:50+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0