jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

Oct 10, 2014, 7:55 AM

Есенно елегично...

Poetry » Landscape

555 0 2

Есенно елегично...

Есен е!... Желанията укротени...

Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди

летят на облаци, от сладост упоени...

Есен!... Равносметката в очите гложди...

Есен- лятото, което си отива...

Топлината- дето си изнизва...

Вятър, който клоните изивива...

Птицата, която нейде писва...

... Есен!... Не желана, не повикана-

свила се зад всяко и дърво, и храст,

и вече любовта, (дори!), е просто никаква,

когато е по навик, претръпнала, без страст!...

Коста Качев,

10.10.2914.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Хубава метафора!

2014-10-11T08:13:49+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Едно листенце свито се гугуши,
до пролет все така ще зеленее,
ще се разпери след пустинна суша
и ще се припича... слънчице...
...и вятър ще повее...

2014-10-10T08:10:50+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0