13 нояб. 2012 г., 13:14

Есенно море

1.5K 0 10

В тези есенни вечери дълги,

притаени във залива кротко,

спят, положили в пясъка хълбок,

уморени рибарските лодки.

 

Във скалите, разпенили гребен,

синьо-черни се плискат вълните.

Над брега, тъй грижовно приведен,

кормораните гордо прелитат.

 

Здрачът гали притихнали къщи;

нежни пурпурни багри разлива.

Струйки дим от домашни огнища

грациозно снагите извиват.

 

Идилично се гуши селцето.

Дъх се носи на сол и на есен.

И затопля дълбоко сърцето

на морето приспивната песен.

 

 

10.11.2012 г.

Синеморец

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Чальовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "В тези есенни вечери дълги,
    притаени във залива кротко,
    спят, положили в пясъка хълбок,
    уморени рибарските лодки."
    Толкова хубаво пишеш! Очарована съм и се радвам, че днес попаднах на твоята поезия.
  • нежна както винаги!

    прегръдки, Анчо!
  • Много хубав стих!
    Усеща се топлота и уют...
    Нежно...
  • Картина в стих!Поздрав!
  • Красива образност!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...