13.11.2012 г., 13:14

Есенно море

1.5K 0 10

В тези есенни вечери дълги,

притаени във залива кротко,

спят, положили в пясъка хълбок,

уморени рибарските лодки.

 

Във скалите, разпенили гребен,

синьо-черни се плискат вълните.

Над брега, тъй грижовно приведен,

кормораните гордо прелитат.

 

Здрачът гали притихнали къщи;

нежни пурпурни багри разлива.

Струйки дим от домашни огнища

грациозно снагите извиват.

 

Идилично се гуши селцето.

Дъх се носи на сол и на есен.

И затопля дълбоко сърцето

на морето приспивната песен.

 

 

10.11.2012 г.

Синеморец

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "В тези есенни вечери дълги,
    притаени във залива кротко,
    спят, положили в пясъка хълбок,
    уморени рибарските лодки."
    Толкова хубаво пишеш! Очарована съм и се радвам, че днес попаднах на твоята поезия.
  • нежна както винаги!

    прегръдки, Анчо!
  • Много хубав стих!
    Усеща се топлота и уют...
    Нежно...
  • Картина в стих!Поздрав!
  • Красива образност!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...