13.11.2012 г., 13:14

Есенно море

1.5K 0 10

В тези есенни вечери дълги,

притаени във залива кротко,

спят, положили в пясъка хълбок,

уморени рибарските лодки.

 

Във скалите, разпенили гребен,

синьо-черни се плискат вълните.

Над брега, тъй грижовно приведен,

кормораните гордо прелитат.

 

Здрачът гали притихнали къщи;

нежни пурпурни багри разлива.

Струйки дим от домашни огнища

грациозно снагите извиват.

 

Идилично се гуши селцето.

Дъх се носи на сол и на есен.

И затопля дълбоко сърцето

на морето приспивната песен.

 

 

10.11.2012 г.

Синеморец

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "В тези есенни вечери дълги,
    притаени във залива кротко,
    спят, положили в пясъка хълбок,
    уморени рибарските лодки."
    Толкова хубаво пишеш! Очарована съм и се радвам, че днес попаднах на твоята поезия.
  • нежна както винаги!

    прегръдки, Анчо!
  • Много хубав стих!
    Усеща се топлота и уют...
    Нежно...
  • Картина в стих!Поздрав!
  • Красива образност!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...