13 nov 2012, 13:14

Есенно море

1.5K 0 10

В тези есенни вечери дълги,

притаени във залива кротко,

спят, положили в пясъка хълбок,

уморени рибарските лодки.

 

Във скалите, разпенили гребен,

синьо-черни се плискат вълните.

Над брега, тъй грижовно приведен,

кормораните гордо прелитат.

 

Здрачът гали притихнали къщи;

нежни пурпурни багри разлива.

Струйки дим от домашни огнища

грациозно снагите извиват.

 

Идилично се гуши селцето.

Дъх се носи на сол и на есен.

И затопля дълбоко сърцето

на морето приспивната песен.

 

 

10.11.2012 г.

Синеморец

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "В тези есенни вечери дълги,
    притаени във залива кротко,
    спят, положили в пясъка хълбок,
    уморени рибарските лодки."
    Толкова хубаво пишеш! Очарована съм и се радвам, че днес попаднах на твоята поезия.
  • нежна както винаги!

    прегръдки, Анчо!
  • Много хубав стих!
    Усеща се топлота и уют...
    Нежно...
  • Картина в стих!Поздрав!
  • Красива образност!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...