24 сент. 2020 г., 18:26

Есенно проникване

788 0 0

Вътре в мен е вече есенно,
Дъждовно, ветровито....
Както наоколо сега... 
Въртят се ветрове, 
напира да се пролее дъжд.... 
А аз във спомени 
за последните дихания на лятото кръжа... 
Не вярвам... 
Всичко да се отмие като сън... 
Не вярвам! 
Не вярвам да изчезне слънцето, 
и да потънем във тъга... 
Не вярвам! ...
Животът продължава,
протягам му ръка...
И дали оставам сам...
сред безброй окапали листа,
в прегръдката на есента...
В очакване...
На някаква далечна
целувка на пролетта
И птичи многоглас
Ела...
Просто ти до мен ела...
Да се запилеем в спомени,
Или да потичаме след вятъра...
Далеч от пропастта...
Да се надсмиваме над себе си...
Усмихната ела

 

24.09.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© М В Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...