Есенно проникване

Poetry » Love, Landscape

787 0 0

Вътре в мен е вече есенно,
Дъждовно, ветровито....
Както наоколо сега...
Въртят се ветрове,
напира да се пролее дъжд....
А аз във спомени
за последните дихания на лятото кръжа...
Не вярвам...
Всичко да се отмие като сън...
Не вярвам!
Не вярвам да изчезне слънцето,
и да потънем във тъга...
Не вярвам! ...
Животът продължава,
протягам му ръка...
И дали оставам сам...
сред безброй окапали листа,
в прегръдката на есента...
В очакване...
На някаква далечна
целувка на пролетта
И птичи многоглас
Ела...
Просто ти до мен ела...
Да се запилеем в спомени,
Или да потичаме след вятъра...
Далеч от пропастта...
Да се надсмиваме над себе си...
Усмихната ела

24.09.2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0