Вътре в мен е вече есенно,
Дъждовно, ветровито....
Както наоколо сега... 
Въртят се ветрове, 
напира да се пролее дъжд.... 
А аз във спомени 
за последните дихания на лятото кръжа... 
Не вярвам... 
Всичко да се отмие като сън... 
Не вярвам! 
Не вярвам да изчезне слънцето, 
и да потънем във тъга... 
Не вярвам! ...
Животът продължава,
протягам му ръка...
И дали оставам сам...
сред безброй окапали листа,
в прегръдката на есента...
В очакване...
На някаква далечна
целувка на пролетта
И птичи многоглас
Ела...
Просто ти до мен ела...
Да се запилеем в спомени,
Или да потичаме след вятъра...
Далеч от пропастта...
Да се надсмиваме над себе си...
Усмихната ела

24.09.2020