20 окт. 2012 г., 00:24

Есента 

  Поэзия » Пейзажная
682 0 5

Есента пак е слязла на двора ми
и разменя парички със птиците
и на белия лист на умората
пак рисува мъниста в зениците.

 

Цветовете отново обличат
в свойте дрехи от листи - короните
и превръщат мечтите им в тихи
неоплетени пластове спомени.

 

Сякаш птица от моето детство
в миг прелита край зимното семе
и отчупва парченце вълшебство
от крилете на спрялото време.

 

Есента пак е слязла на двора ми
и събужда умората в птиците...
и в гърне от небе, вместо хората,

от нощта ще събира... жълтиците...

© Чавдар Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??