Есента

20 oct 2012, 0:24

Poesía » Del paisaje

678 0 5

Есента пак е слязла на двора ми
и разменя парички със птиците
и на белия лист на умората
пак рисува мъниста в зениците.

Цветовете отново обличат
в свойте дрехи от листи - короните
и превръщат мечтите им в тихи
неоплетени пластове спомени.

Сякаш птица от моето детство
в миг прелита край зимното семе
и отчупва парченце вълшебство
от крилете на спрялото време.

Есента пак е слязла на двора ми
и събужда умората в птиците...
и в гърне от небе, вместо хората,

от нощта ще събира... жълтиците...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.