Есента
Есента пак е слязла на двора ми
и разменя парички със птиците
и на белия лист на умората
пак рисува мъниста в зениците.
Цветовете отново обличат
в свойте дрехи от листи - короните
и превръщат мечтите им в тихи
неоплетени пластове спомени.
Сякаш птица от моето детство
в миг прелита край зимното семе
и отчупва парченце вълшебство
от крилете на спрялото време.
Есента пак е слязла на двора ми
и събужда умората в птиците...
и в гърне от небе, вместо хората,
от нощта ще събира... жълтиците...
© Чавдар All rights reserved.
