5 февр. 2024 г., 11:07

Ескиз с въглен

504 3 12

ЕСКИЗ С ВЪГЛЕН

 

След много зими дворът опустя.

Превили се от тежки листопади,

изсъхнаха ми туфите с цветя –

от жалба по отминалата младост.

 

Чешмичката се срина и замря

бъбривата раздумка на улука.

Единствено в притихващия здрач

ръждивият катанец плахо пука.

 

И кой да дойде и да ги спаси

от сънища, които не сънуват?

Забравата разпускаше коси

 

в брезите с прегорелите реси.

В пейзажа – сякаш с въглен нарисуван,

ръжта дори престана да класи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много образно...
  • Благодаря, Безжичний
  • Животът, Никола, е бил, какъвто е бил за времето си - за нас, градските чеда може би е бил пълен с романтика и затова сме се впечатлявали, за баба и дядо си е било непрестанен труд и умора.
  • Благодаря, Руми, животът върви напред, няма как да задължим тия след нас да ни разбират
  • Чудесно!!! 👍

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...