5 февр. 2024 г., 11:07

Ескиз с въглен

507 3 12

ЕСКИЗ С ВЪГЛЕН

 

След много зими дворът опустя.

Превили се от тежки листопади,

изсъхнаха ми туфите с цветя –

от жалба по отминалата младост.

 

Чешмичката се срина и замря

бъбривата раздумка на улука.

Единствено в притихващия здрач

ръждивият катанец плахо пука.

 

И кой да дойде и да ги спаси

от сънища, които не сънуват?

Забравата разпускаше коси

 

в брезите с прегорелите реси.

В пейзажа – сякаш с въглен нарисуван,

ръжта дори престана да класи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много образно...
  • Благодаря, Безжичний
  • Животът, Никола, е бил, какъвто е бил за времето си - за нас, градските чеда може би е бил пълен с романтика и затова сме се впечатлявали, за баба и дядо си е било непрестанен труд и умора.
  • Благодаря, Руми, животът върви напред, няма как да задължим тия след нас да ни разбират
  • Чудесно!!! 👍

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...