ЕСКИЗ С ВЪГЛЕН
След много зими дворът опустя.
Превили се от тежки листопади,
изсъхнаха ми туфите с цветя –
от жалба по отминалата младост.
Чешмичката се срина и замря
бъбривата раздумка на улука.
Единствено в притихващия здрач
ръждивият катанец плахо пука.
И кой да дойде и да ги спаси
от сънища, които не сънуват?
Забравата разпускаше коси
в брезите с прегорелите реси.
В пейзажа – сякаш с въглен нарисуван,
ръжта дори престана да класи.
© Валентина Йотова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
