Естет е този сняг.
Замаскира пожари
и бедност,
и смрад.
Настанява се,
някак уверено,
с крак върху крак
и, бяло усмихнат,
намига на смутения град.
С пух покрива
паднали птици,
не оставя
кървави следи,
замита брилянтно
и на пръсти върви.
Естет е този сняг –
по Мефистофелски
все си искри…
© Росица Танчева Все права защищены