Етруски кипариси
Е Т Р У С К И К И П А Р И С И
_______________________________________________
На моя приятел Шкафчето!
Който умее да обикаля по разни
приказни места от инвалидния си стол...
Неповторими. Прекрасни Етруски кипариси.
Велика тайна със език загубен. Завинаги.
Тъгувам с вас. Мои скръбни Етруски кипариси.
Мрачни. Горестни. Горди. Стройни. Потръпващи...
Нежно галени от милувките на Теренския бриз.
Сякаш отдавна заминали си Пророци. Бездумни.
Усмихват се мъдро през криволиците на Времето.
Глави навели. Вглъбени във тайната си мисия.
С неразгадани глоси записана...
И загинали отдавна писмена.
Тънки Етруски кипариси.
Как да ви разкажа? Като езиците са мъртви.
Останаха само Конник, Русалка.
И няколко златни страници.
Обрамчени от блестящи пръстени.
И вие - вечни Тоскански кипариси.
Горд. Неизличим Знак.
За древния Народ на Етрурия.
Още дими тамянът. И капе мирòто.
Сякаш призовават да се върнат от Небитието.
Духовете достойни...
На мъдрите Етруски Войни.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктор Борджиев Все права защищены
