Езерото
724
0
0
Събуден лист в зората трепва. Капчица роса. Узряло слънце в нея се оглежда. Брат на тихата вода. Езерото незаспало. Галят го сълзите на нощта. Разделя се със свойто одеало от безмълвна тишина. Вълните му с лъчите се целуват. Ветрец ги носи по повърхността. Рой мечти изплуват и танцуват, в кръгове вълшебни изтъкали езерна душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антония Спирова Все права защищены
