3 nov 2012, 12:19

Езерото 

  Poesía » Del paisaje
466 0 0
Събуден лист в зората трепва.
Капчица роса.
Узряло слънце в нея се оглежда.
Брат на тихата вода.

Езерото незаспало.
Галят го сълзите на нощта.
Разделя се със свойто одеало 
от безмълвна тишина.

Вълните му с лъчите се целуват.
Ветрец ги носи по повърхността.
Рой мечти изплуват и танцуват,
в кръгове вълшебни 
изтъкали езерна душа.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??