Езерото
716
0
0
Събуден лист в зората трепва. Капчица роса. Узряло слънце в нея се оглежда. Брат на тихата вода. Езерото незаспало. Галят го сълзите на нощта. Разделя се със свойто одеало от безмълвна тишина. Вълните му с лъчите се целуват. Ветрец ги носи по повърхността. Рой мечти изплуват и танцуват, в кръгове вълшебни изтъкали езерна душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антония Спирова Todos los derechos reservados
