3.11.2012 г., 12:19 ч.

Езерото 

  Поезия » Пейзажна
390 0 0
Събуден лист в зората трепва.
Капчица роса.
Узряло слънце в нея се оглежда.
Брат на тихата вода.

Езерото незаспало.
Галят го сълзите на нощта.
Разделя се със свойто одеало 
от безмълвна тишина.

Вълните му с лъчите се целуват.
Ветрец ги носи по повърхността.
Рой мечти изплуват и танцуват,
в кръгове вълшебни 
изтъкали езерна душа.

© Антония Спирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??