Езерото
712
0
0
Събуден лист в зората трепва. Капчица роса. Узряло слънце в нея се оглежда. Брат на тихата вода. Езерото незаспало. Галят го сълзите на нощта. Разделя се със свойто одеало от безмълвна тишина. Вълните му с лъчите се целуват. Ветрец ги носи по повърхността. Рой мечти изплуват и танцуват, в кръгове вълшебни изтъкали езерна душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Спирова Всички права запазени
