4 авг. 2016 г., 11:18

***

542 0 0

***

Р.Чакърова 

 

Затворя ли очи, той пак започва -
най-нежеланият от всички сънища. 
Достигнали до мен, съвсем нарочно 
от тишината капят онемели думи. 

Гласът отново става ласкав 
и някой топло ме прегръща 
на онова познато място, 
където никога не искам да се връщам... 

 

Защо го прави?... Може би, защото 
там храмът още синкаво сияе 
и помни срещата на два живота,
пристъпили каноните на Рая ... 

Не, нямам вече сили за молитва. 
Макар, че Дяволът е винаги добър -
угажда на човеци, не разпитва 
защо избират лесната си смърт. 

 

Където и да съм, ще се отричам, 
където и да си , ще се отричаш.
Където и да съм, ще те обичам. 
Където и да си, ще ме обичаш. 

 

Лондон 01/08/2016 '  02:05

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...