Aug 4, 2016, 11:18 AM

***

  Poetry » Love
539 0 0

***

Р.Чакърова 

 

Затворя ли очи, той пак започва -
най-нежеланият от всички сънища. 
Достигнали до мен, съвсем нарочно 
от тишината капят онемели думи. 

Гласът отново става ласкав 
и някой топло ме прегръща 
на онова познато място, 
където никога не искам да се връщам... 

 

Защо го прави?... Може би, защото 
там храмът още синкаво сияе 
и помни срещата на два живота,
пристъпили каноните на Рая ... 

Не, нямам вече сили за молитва. 
Макар, че Дяволът е винаги добър -
угажда на човеци, не разпитва 
защо избират лесната си смърт. 

 

Където и да съм, ще се отричам, 
където и да си , ще се отричаш.
Където и да съм, ще те обичам. 
Където и да си, ще ме обичаш. 

 

Лондон 01/08/2016 '  02:05

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...