Фантазия
Вчера се свърши,
а утре отмина,
спомен насъщни
разпъна страха.
Думите преляха
в ручей пресъхнал,
обилно напоиха
зажадняла душа.
Русалка изскочи,
изгони тъгата,
уморена пеперуда
целуна цвета.
Ръката посегна,
уби самотата,
две птици запяха
в нашите сърца.
Роза разцъфна,
убоде тишината,
капки кръв покапа
и плисна синева.
Очите изгряха,
поканиха мечтата
и пътят хукна пак,
обикаляйки света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
