Фантазия
Вчера се свърши,
а утре отмина,
спомен насъщни
разпъна страха.
Думите преляха
в ручей пресъхнал,
обилно напоиха
зажадняла душа.
Русалка изскочи,
изгони тъгата,
уморена пеперуда
целуна цвета.
Ръката посегна,
уби самотата,
две птици запяха
в нашите сърца.
Роза разцъфна,
убоде тишината,
капки кръв покапа
и плисна синева.
Очите изгряха,
поканиха мечтата
и пътят хукна пак,
обикаляйки света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
