17 июл. 2007 г., 09:31

Фантазия на болката 

  Поэзия
822 0 4
ФАНТАЗИЯ НА БОЛКАТА

Удавих се във извора и думите пресъхнаха.
Напуканите устни се целуваха с горещи камъни.
Душата ми шептеше името ти и издъхна.
Измислени сме с теб и няма ни.
Там горе сред звездите ще се срещнем.
Ще танцуваме под лунните лъчи.
Слънчевият път ще търсим с свещи.
Слънцето ще се усмихва и ще си мълчи.
Накрая ще намерим звездното си лоно.
Ще си направим земна къща от дърво.
Децата ни трохи на птиците ще ронят
и ще се молят на доброто божество.

© Венцислав Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??