fric65 (Венцислав) fric65 (Венцислав)
1 98
Jul 17, 2007, 9:31 AM

Фантазия на болката

  Poetry
1.1K 0 4
ФАНТАЗИЯ НА БОЛКАТА

Удавих се във извора и думите пресъхнаха.
Напуканите устни се целуваха с горещи камъни.
Душата ми шептеше името ти и издъхна.
Измислени сме с теб и няма ни.
Там горе сред звездите ще се срещнем.
Ще танцуваме под лунните лъчи.
Слънчевият път ще търсим с свещи.
Слънцето ще се усмихва и ще си мълчи.
Накрая ще намерим звездното си лоно.
Ще си направим земна къща от дърво.
Децата ни трохи на птиците ще ронят
и ще се молят на доброто божество.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0