4 нояб. 2022 г., 23:15

Фатално

478 9 6

В един фатален ден на ноември

баща ми умря.
Бяхме само тримата -
аз, той и Смъртта.
Килнат на стола (удобен)
и прежълтял,
гледаше той в Отвъдното,
аз пък бях с черен шал.
И Смъртта стоеше втренчена,
с нов редингот,
в неподшитото време
траурно
(на автопилот).
Бяхме тримата - заговорници,
всеки в невзрачен нюанс.
Панихидено в себе си молех се
за един реверанс.
Но Смъртта ми отказа безмълвно
и внезапно разбрах,
че сме три перпендикуляра
в точката
на последния страх.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...