4.11.2022 г., 23:15 ч.

Фатално 

  Поезия
224 8 9

В един фатален ден на ноември

баща ми умря.
Бяхме само тримата -
аз, той и Смъртта.
Килнат на стола (удобен)
и прежълтял,
гледаше той в Отвъдното,
аз пък бях с черен шал.
И Смъртта стоеше втренчена,
с нов редингот,
в неподшитото време
траурно
(на автопилот).
Бяхме тримата - заговорници,
всеки в невзрачен нюанс.
Панихидено в себе си молех се
за един реверанс.
Но Смъртта ми отказа безмълвно
и внезапно разбрах,
че сме три перпендикуляра
в точката
на последния страх.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??