4.11.2022 г., 23:15

Фатално

474 9 6

В един фатален ден на ноември

баща ми умря.
Бяхме само тримата -
аз, той и Смъртта.
Килнат на стола (удобен)
и прежълтял,
гледаше той в Отвъдното,
аз пък бях с черен шал.
И Смъртта стоеше втренчена,
с нов редингот,
в неподшитото време
траурно
(на автопилот).
Бяхме тримата - заговорници,
всеки в невзрачен нюанс.
Панихидено в себе си молех се
за един реверанс.
Но Смъртта ми отказа безмълвно
и внезапно разбрах,
че сме три перпендикуляра
в точката
на последния страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...