Nov 4, 2022, 11:15 PM

Фатално

  Poetry
475 9 6

В един фатален ден на ноември

баща ми умря.
Бяхме само тримата -
аз, той и Смъртта.
Килнат на стола (удобен)
и прежълтял,
гледаше той в Отвъдното,
аз пък бях с черен шал.
И Смъртта стоеше втренчена,
с нов редингот,
в неподшитото време
траурно
(на автопилот).
Бяхме тримата - заговорници,
всеки в невзрачен нюанс.
Панихидено в себе си молех се
за един реверанс.
Но Смъртта ми отказа безмълвно
и внезапно разбрах,
че сме три перпендикуляра
в точката
на последния страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...