***
Затварях вратите към тебе,
изгарях мостове на желания -
не можах да те забравя.
На клада горях заради
оня пламък в очите ти -
не можах да те забравя.
Исках да бъда сезон
във сърцето ти -
да те стопля дъха ми.
Дланите камини да бъдат.
Да бъде лято, дори
когато навън е зима.
Мълчах в морето от мисли,
Сънувах те... Не разбрах -
грях ли е или лудост?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Славова Все права защищены
