Jul 24, 2008, 6:42 AM

***

  Poetry » Love
927 0 3
 

Затварях вратите към тебе,

изгарях мостове на желания -

не можах да те забравя.

 

На клада горях заради

оня пламък в очите ти -

не можах  да те забравя.

 

Исках да бъда сезон

във  сърцето ти -

да те стопля дъха ми.

 

Дланите камини да бъдат.

Да бъде лято, дори

когато навън е зима.

 

Мълчах в морето от мисли,

Сънувах те... Не разбрах -

грях ли е или лудост?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...