***
Затварях вратите към тебе,
изгарях мостове на желания -
не можах да те забравя.
На клада горях заради
оня пламък в очите ти -
не можах да те забравя.
Исках да бъда сезон
във сърцето ти -
да те стопля дъха ми.
Дланите камини да бъдат.
Да бъде лято, дори
когато навън е зима.
Мълчах в морето от мисли,
Сънувах те... Не разбрах -
грях ли е или лудост?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Славова Всички права запазени
