Мрази ме и до болка и до смърт,
да се почувствам в болката щастлива,
безименна, без образ и без плът,
е любовта, която си отива.
Крещи, обиждай, само не мълчи,
ядосано тръшни поне вратата.
Пелиново безвремие. Горчи.
Забравеният вкус на самотата.
© Надежда Ангелова Все права защищены