***

Jul 27, 2017, 5:49 PM

Poetry » Love

483 4 8

Мрази ме и до болка и до смърт,
да се почувствам в болката щастлива,
безименна, без образ и без плът,
е любовта, която си отива.

Крещи, обиждай, само не мълчи,
ядосано тръшни поне вратата.
Пелиново безвремие. Горчи.
Забравеният вкус на самотата.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2017-07-29T15:39:11+03:00

Благодаря, Роси!
Eia (Росица Танчева)

2017-07-29T08:02:49+03:00

Силна творба! Поздравления!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2017-07-28T10:04:01+03:00

Благодаря, Водичке, Силве, Бени, Маргарита, Кети!
Katriona (Кети Рашева)

2017-07-28T07:56:37+03:00

Колко ми е познато... но ти си го написала блестящо!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-28T04:30:04+03:00

Това е най-гадното! Мълчание и безпричастност. Поздрав!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-07-27T22:28:01+03:00

Много ми хареса, Надя! Много силно... И много тъжно... Поздравявам те за красивите стихове!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-07-27T21:29:37+03:00

Много по мой вкус, с горчив пелинов финал... прекрасно!
voda (Елица Ангелова)

2017-07-27T20:43:15+03:00

"Пелиново безвремие" –
Колко много казва този израз!
Понякога мълчанието е по-нараняващо от гневните думи...
Хубаво!