Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
27.07.2017 г., 17:49 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
540 4 8

Мрази ме и до болка и до смърт,
да се почувствам в болката щастлива,
безименна, без образ и без плът,
е любовта, която си отива.

 

Крещи, обиждай, само не мълчи,
ядосано тръшни поне вратата.
Пелиново безвремие. Горчи.
Забравеният вкус на самотата.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??