27 jul 2017, 17:49

*** 

  Poesía » De amor
577 4 8
Мрази ме и до болка и до смърт,
да се почувствам в болката щастлива,
безименна, без образ и без плът,
е любовта, която си отива.
Крещи, обиждай, само не мълчи,
ядосано тръшни поне вратата.
Пелиново безвремие. Горчи.
Забравеният вкус на самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??