***

27 jul 2017, 17:49

Poesía » De amor

484 4 8

Мрази ме и до болка и до смърт,
да се почувствам в болката щастлива,
безименна, без образ и без плът,
е любовта, която си отива.

Крещи, обиждай, само не мълчи,
ядосано тръшни поне вратата.
Пелиново безвремие. Горчи.
Забравеният вкус на самотата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2017-07-29T15:39:11+03:00

Благодаря, Роси!
Eia (Росица Танчева)

2017-07-29T08:02:49+03:00

Силна творба! Поздравления!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2017-07-28T10:04:01+03:00

Благодаря, Водичке, Силве, Бени, Маргарита, Кети!
Katriona (Кети Рашева)

2017-07-28T07:56:37+03:00

Колко ми е познато... но ти си го написала блестящо!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-28T04:30:04+03:00

Това е най-гадното! Мълчание и безпричастност. Поздрав!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-07-27T22:28:01+03:00

Много ми хареса, Надя! Много силно... И много тъжно... Поздравявам те за красивите стихове!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-07-27T21:29:37+03:00

Много по мой вкус, с горчив пелинов финал... прекрасно!
voda (Елица Ангелова)

2017-07-27T20:43:15+03:00

"Пелиново безвремие" –
Колко много казва този израз!
Понякога мълчанието е по-нараняващо от гневните думи...
Хубаво!